ПОЛОВИНЧАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОВИНЧА̀ТО. Нареч. от половинчат; непълно, не напълно. Аграрният въпрос бил разрешен половинчато, вследствие на което селските въстания продължили. Ист. VIII кл, 46. Той продължи да мънка и да отговаря половинчато на Малеев. Ст. Марков, ДБ, 55. — Няколко човека ни под‑

крепиха, но половинчато, само в някои от исканията ни.