ПОЛОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛОВО. Нареч. от полов. Още в детската възраст момичетата и момчетата показват ясно своите особености във формата и устройството на тялото, което е полово обусловено. Ил. Щъркалев, Г, 6. От голямо значение за рибовъдството е прилагането на изкуственото оплождане .. От полово зрели женски екземпляри внимателно се изстисква хайверът в сух съд. Зоол. VII кл, 78. Полово недоразвит. Полово активен.