ПОЛОВЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛОВЦИ само мн. Истор. Тюркоезични племена, населявали през XI-XII в. южните руски степи и покорени от монголите в края на XIII в., след което част от тях се преселили в Унгария. Много орди .. в продължение на цели векове са нападали откъм Уралските планини или из средна Азия на земеделческите славяни и почти сичките са опазили.. своята дива и изключителна народност, както аварите .., половците. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 42. В характеристиката на половците композиторът умело използува интересни образно-емоционални и музикални особености на фолклора на източните народи. Пеене VII кл, 1982, 37. В цветущата епоха на старото българско царство, до преселението на маджарите, на половците и на печенегите в Панония и в Трансилвания, тия страни са били населени с български славяни. СбС, 37.

— От рус. половцы.