ПОЛОГ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛОГ1, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. 1. Специално пригодено място (обикн. леко вдлъбнато), където някои домашни животни — кокошки, патици и др. снасят яйца или мътят. Обикновено те [кокошките] търсеха прах или суха земя, поизритат я, направят полог и там лежат. Ст. Даскалов, ЕС, 210. Щом крекне кокошка на полога .., стрина Стойна веднага оставя работата .. и прибягва да прибере топлото яйце. Кр. Григоров, Р, 140. Той искаше да каже за яйцата от патиците и кокошките — .. всяка сутрин правеше проверка на полозите и прибираше в пазвата си, каквото намереше. Т. Харманджиев, КЕД, 27. — Обиколих полозите — .. обрах яйцата, защото едни .. свраки са се научили — пият ги. Г. Караславов, ОХ IV, 42. // Място, където животните от някои видове снасят яйцата си, като понякога го пригаждат за тази цел. Костенурките изравят в песъчливите места полози и в тези трапчинки женската снася 8-17 бели, сравнително кълбовидни яйца. Н. Боев, Г, 126. Дали яйцето си снася тогава тая змия, или тъкмо тогава пази змийския си полог, това козелът не знае, но тогава тя става особено настървена. Й. Радичков, СР, 6.
2. Яйце, оставено на такова място, за да привлича кокошките, патиците и др. да снасят там. Неусетно и тихо .. то [кучето] влиза посред бял ден в курниците и яде полозите. Й. Йовков, Разк. I, 102. — Иди вземи и онова [яйце] .. Патиците носят, където завърнат. — Но ние го оставихме за полог — възрази Кирил. Т. Харманджиев, КЕД, 32.
3. Диал. Птиче гнездо, което е разположено ниско и е леснодостъпно за хората. Ровеше пролетно време в полозите [на птиците], вземе яйце, държи го до ухото да чуе няма ли вътре пиле. Й. Радичков, СР, 116. Полог е всяко птиче гнездо, направено долу на земята; ако то не е на земята, а на дърво или на друго нещо, тогава се нарича гнездо. СбНУ VI, 235.
ПО̀ЛОГ2, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. Диал. Няколко ръкойки, събрани заедно, в едно. Към залез слънце нивата беше пожъната. Подпомаган от Сирма .., Марин успя да извърже полозите на снопи. Д. Ангелов, ЖС, 313. Жътварите прибираха последните полози, връзваха снопи, товареха колите. К. Ламбрев, СП, 291. Повеял силен вятър, та не само непожънатото изгоряло съвсем, ами и пожънатото вече и събрано на кръстеци .., снопе и полози. СбНУКШ ч. III, 172.