ПОЛОЖИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛОЖЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който изразява съгласие или потвърждение на молба, предположение, предложение; позитивен. Противоп. отрицателен. — Какъв отговор да нося най-сетне? — попита безнадеждно Д. — Аз не мога да дам положителен отговор, — каза развълнувано момата — днес за пръв път виждам този човек. А. Константинов, Съч. I, 270. Стопанинът .. поздрави и ги попита, понеже са руси, дали познават руския конт Брадлова. На положителния им отговор, стопанинът похвали конта. Ив. Вазов, Съч. XXV, 168-169. Молбата ми за прехвърляне в друга специалност получи положителен отговор.
2. Който изразява одобрение, благосклонно отношение към някого или нещо; позитивен. Противоп. отрицателен, негативен. Трудовете на Минчев още на времето са получили положителни оценки от страна на научната критика. Ив. Богданов, СП, 171. Един ред не са написали за него — нито положителен, нито отрицателен... Все едно че не съществуваше. Др. Асенов, СВ, 148. Горещ и последователен привържаник на идеята за сближение на славянските народи .., Каравелов несъмнено е имал положително отношение към Втората легия. Ив. Унджиев, ВЛ, 88. Положителна рецензия. Положителен отзив. Положителна критика.
3. Който има ценни, полезни качества или свойства, който заслужава одобрение. Противоп. отрицателен. Йовков каза, че той .. е готов с тоя роман .. Щял да разправи в него съдбата на един баща .., положителен тип с всички добродетели на българина. Сп. Казанджиев, Сб??СЕП, 481. В приказките отрицателните герои стават зли гиганти .., а положителните герои се превръщат във всесилни юнаци. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Робският живот го е научил на спокойствие, предпазливост, пестеливост .. Това са черти в един характер колкото положителни, толкова и отрицателни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 43. Нека, вземайки всичко положително от страните еталон, да възприемем и техните воля и навици да се поддържат здрави и красиви. Диал., 1990, бр. 28, 2. Оптимистът приема нещата от положителната им страна, песимистът — от отрицателната.
4. Който е свързан със или води до добри резултати, до заслужаващи одобрение последствия. Противоп. отрицателен. Появили се недоволства от войнствената политика. Но имало и положителни резултати, и то много големи. Ст. Михайлов, БС, 70. Смешните днес поверия векове са крепили човека. Всяко едно от тях е имало някакъв свой смисъл, играло е някаква неизвестна за нас положителна роля. И. Волен, МДС, 170. Изпитват се десетки вещества против стареенето и при някои от тях вече е наблюдаван положителен ефект. ПЗ, 1981, кн. 10, 8. Положителното и многообразно значение на полезащитните горски насаждения върху развитието на селскостопанските култури е доказано. М. Мичев и др., З, 139. Положителни промени. Положително влияние.
5. Реалeн, съществуващ; определен. Огнянову .. се искаше да добие по-положителни сведения за Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137. Станка попита [за мъжа си] някои от войниците, които се завръщаха, но и те не ѝ казаха нищо положително. Г. Караславов, ОХ II, 433. Училища в Габрово съществували още през XVI и XVII век, но положителни данни за тях има от втората половина на XVIII век. Й. Радичков и др., ГСП, 112. Ако желаете да опровъргнете съдържанието на гореказаната статия, то ви молим да го опровъргнете не с псувни, а с положителни факти. С, 1872, бр. 45, 361.
6. Който заслужава доверие, на който може да се вярва; сигурен, надежден. — От положителни източници се знае .., че въпреки изричната клауза за неутрализирането на Черно море, вие строите в Таганрог военни параходи. Ст. Дичев, ЗС I, 29. — Знам от положително място .., че всички приготовления за последната офанзива на Източния фронт са готови. Г. Караславов, Т, 25. // Остар. Който е уверен в правотата, истинността на нещо; сигурен. — Точно така! — кимна Антоновият баща — И аз съм по‑
ложителен, че всички те .. са дълбоко нещастни, наистина буквално боледуват от мъка по България. Л. Станев, ПХ, 153. Стоян Заимов .. е положителен в тоя пункт: доколкото помнел по разказа на самия Ботев, Домбровски бил възложил на Флореско да командува една от главните парижки барикади. Г. Бакалов, Избр. пр, 100.
7. Остар. Прагматичен, рационален. Човек положителен и със здрав смисъл и без ни най-малко въображение, той най-после се увлече в общото увлечение и хвана да вярва. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 74. Той беше човек положителен и не можеше да се съгласи, че времето може да се губи само в шеги, без един по-сериозен разговор. Й. Йовков, ВАХ, 52. Това ненадейно сдружение на хора, които до вчера не бяха имали нито една идея обща, бе наистина много странно. То изглеждаше по-скоро на някое чудо, отколкото на политически факт, а Стамболов бе твърде положителен, за да вярва в чудеса. С. Радев, ССБ II, 65. Четиридесетгодишен, с .. умен, изпитателен поглед, той правеше впечатление на човек, който знае цената на положителния си ум. Д. Ангелов, ЖС, 25.
8. Остар. За знание — който е свързан с изучаване на реално съществуващи, обективни явления. На България трябва сега мозъци с трезви мисли, глави пълни с положителни знания. Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. Новото ни образование, обърнало гръб в предмет и метод на преподаване на килийното мъртвило и насочено към съвременното критично положително знание, датира от откриването на Габровското училище. М. Арнаудов, БКД, 7. Нашият народ има нужда от положителни познания, а не от великолепни или пикантни фантоми на фантазията. Ч, 1875, бр. 14, 651.
9. Физ. Който се отнася до вида електричество, чиито носители са протоните. Атомът се състои от ядро с положителен заряд и електрони, които обикалят около ядрото. Физ. VII кл, 1982, 22. Приема се, че протонът има положителен електрически товар, а електронът — отрицателен. ВН, 1958, бр. 2121, 4. Атомите на металите губят електрони и следователно се превръщат в положителни йони. Хим. IX кл, 1950, 19. При облъчване на плочката с ултравиолетови лъчи листицата на електроскопа се прибирали — електроскопът загубвал електричните си товари. При положително наелектризиране явлението не се наблюдавало. Вл. Харалампиев, ПСС, 42.
10. Мат. Който е по-голям от нула и се записва със знак плюс. Целите положителни числа могат да бъдат записани не само в десетична система, а и в други позиционни системи. Б. Сендов, МПЧУ, 16. При положителна температура ледът се топи. Положителна величина.
11. Мед. Който показва наличието на определено заболяване. — Кръвната натривка е положителна за тропична малария и положението му е сериозно. — каза той [лекарят]. Д. Димов, Т, 542. Тестът за алергия е положителен.
12. Като същ. положително<то> ср. Положителни качества, особености, черти. Трябва да се вземе положителното от града, онова, което е здраво, а не модното. Ст. Даскалов, СД, 285. Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път .., която да държи сметка за положителното и да не се разкъсва произволно досегашния процес на развитие на отделни взаимоизключващи се етапи. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.
◊ Положителен геотропизъм. Биол. Свойство на някои части на растенията, напр. корените, да насочват растежа си към земята. Геотропизмът е растежно движение. Независимо от положението на семето в почвата коренчето на зародиша расте надолу — положителен геотропизъм. ОБиол. X кл, 51. Положителен електрод. Физ. Електрод, свързан с положителния полюс на източника на ток; анод. Ако се пропуща електрически ток през разтвор от меден хлорид .., на отрицателния полюс — катода — се отделя медта, а на положителния електрод — анода — се отделя хлор. Хим. IХ кл, 1950, 28. Положителен катализатор. Хим. Катализатор, който увеличава скоростта на химичните реакции. Мангановият двуокис, кръвта .. и др. ускоряват разлагането на водородния прекис. Те са положителни катализатори. Хим. VIII кл, 1965, 11. Положителен фототропизъм. Биол. Свойство на някои части на растенията, напр. стъблата, да насочват растежа си в посока към светлината. Стъблото на поникналото растение нараства по посока на светлината. То има положителен фототропизъм. Бтн VI кл, 26. Положителна катализа. Хим. Катализа, при която скоростта на химичните реакции се увеличава. Положителна катализа е тази, при която се увеличава скоростта на реакцията. Това е най-често срещащият се случай на катализа. Хим. ХI кл, 1958, 75. Положителна наука. Естествена наука (в 1 знач.), природна наука. От Византия е приела [Грузия] съчинения изключително от религиозен характер, а на арабите дължи положителните науки: математиката и астрономията. Ив. Вазов, РИ, 93. Поставяйки си отначало ограничената задача .. да изработи пълен речник на френския език, тя [Френската академия] бива постепенно разширена с клонове за положителните и обществено-историческите науки. М. Арнаудов, БКД, 5-6. Положителна степен. Грам. Основна форма на прилагателните имена и наречията, чрез която означеният от тях признак или качество се изразява без сравнение с други предмети,
действия или състояния. Различаваме три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна. Л. Андрейчин и др., БГ, 103. Положителната степен на прилагателните.. се изказва чрез обикновената форма в единствено или множествено число. Л. Андрейчин и др., БГ, 103. Положително електричество. Физ. Поток от протони и позитрони с недостиг на електрони. Количеството положително електричество на протоните в ядрото точно съответства на количеството отрицателно електричество на електроните, така че те взаимно се неутрализират и атомът в спокойно състояние е електрически неутрален. Вл. Андреев, АЕ, 5. Земната повърхност е заредена с отрицателно електричество, а горните слоеве на атмосферата — с положително електричество.
? Положителна нула, съм. Остар. Човек без особени качества и авторитет, незначителен човек (съм). Секи да се нарече, че е дошел уж да върши някоя частна работа, тъй щото да не привлича вниманието на дяволития Даут Онбаши, който макар и да беше положителна нула в селото, но сѐ можеше .. да направи някоя бела. З. Стоянов, ЗБВ I, 391. Съединени със славянските племена, ромео-гърците могат още да имат какво-годе значение, а сами за себе си, тия са положителна нула. С, 1872, бр. 34, 266.