ПОЛОМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛОМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поломя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Ломя (в 1 и 2 знач.) много неща или голяма част от нещо; потрошавам, изпочупвам. Биволите са връхлетели .. право върху тях .., че после връхлетели в изоставения козарник, като поломили всичко вътре. Й. Радичков, ВН, 42. Тухлите се разпиляха една по една, поломиха ги овцете на съседите и къща не можахме да направим. Кр. Григоров, ОНУ, 62. През лятото бурените буйнаха, гъсеници и червеи поломиха клони и плодове в градината. Г. Караславов, Избр. съч. I, 91. Ти, гора, ще покараш наново .. Бурята те е поломила, за да пораснеш по-млада и стройна. Ламар, ПР, 22. Та ми падна [камъкът] във градина /.. поломи ми, потроши ми, / потроши ми ран босилек. Нар. пес., СбНУ VIII, 5
2. Ломя (в 1 знач.) нещо напълно; счупвам. Докато синовете поломят камъка с големите чукове, Заяко успя да подпали праханта и цигарите на двамата мъже задимяха посред речното корито. Й. Радичков, СК, 113. Там, където е израсъл [орехът], там си живее. Само нечовешка сила може да го поломи. К. Петканов, СВ, 139. С бързи крачки грамадното животно се спусна към реката, поломи леда и жадно взе да пие вода. А. Каралийчев, МИ, 8.
3. Прен. Ломя (в 3 знач.) напълно; сломявам. Земята тръпнеше и се огъваше .. Той, ужасѐн, почна .. да шепне несвързани думи към отдавна, отдавна забравения Бог. Душата му, поломена от ужаса на свръхестественото, ту се изправяше в тайнствената светост на молитвата, ту падаше като вейка под тежестта на страха. Елин Пелин, Съч. V, 26-28. Не крещеше само Ичургу. Той спеше, терзанията в Странджа планина го бяха поломили напълно. Й. Вълчев, СК, 499.
4. Диал. Избивам1 (в 1 знач.), изтрепвам (в 1 знач.). Завърте се мома бошнакиня, / че поломи шест хиляди аскер. Нар. пес., СбНУ XXVII, 135. Извадила влаина / тая остра сабя. / .. / Еднаж йе махнала, / сите йе поломила. Нар. пес., СбНУ XI, 36.
5. Само несв. Остар. и диал. Ломя понякога, от време на време (Н. Геров, РБЯ).
6. Само св. Остар. и диал. Ломя малко, кратко време (Н. Геров, РБЯ). поломявам се, поломя се страд.
ПОЛОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; поломя̀ се св., непрех. 1. Ломя се (в 1 знач.) напълно; счупвам се. Вишничка йе род родила — / йот рожба се поломила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 260.
2. Прен. Ломя се (в 3 знач.) напълно; сломявам се. Твърде много вярваше Латинка, че Кръстьо скоро ще се върне и затуй може би в нея изведнъж нещо се прекърши и поломи, когато узна, че той дълги години ще лежи в затвора. НК, 1958, бр. 4, 4.