ПОЛОНЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОНЀЗА ж. Муз. 1. Старинен полски народен танц, разпространен през XVI в. и като бален танц, с мелодия в 3/4 такт, който се играе с тържествени стъпки и плавни прикляквания. Мазурките изразяват най-ярко променливите настроения на полския темперамент. Полонезите съставят полския народен епос. Р, 1926, бр. 231, 3. Тържеството по случай националния празник на страната се откри с един традиционен полски танц — полонезата.

2. Музика за такъв танц. Отчаяна от поведението на годеника си, тя едва дочака последните звуци на полонезата, за да напусне бала.

3. Класическа музикална творба, създадена на основата на този танц. Неговите [на Шопен] мазурки и полонези са напълно национални. К, 1926, бр. 96, 2.

— От фр. polonaise по polonais 'полски'.