ПОЛОНИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛО̀НИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Ро — мек сребристобял метал, който се съдържа в урановата руда и се използва като лабораторен източник на неутрони. Чрез продължителна работа върху тонове от тази [ура‑

нова] руда съпрузите Кюри успяха .. да изолират минимални количества от хлоридите на два нови елемента .., единият от които бе наречен полоний, в чест на Полша, родината на мадам Кюри. Хим. IХ кл, 1950, 56. Шестата група се състои от кислородната подгрупа: кислород, сяра, селен, телур и полоний .. и хромовата подгрупа. Н. Николов, М, 20.

— От фр. polonium по лат. Polonia 'Полша'.