ПОЛУ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛУ̀ нареч. Отчасти, донякъде, наполовина. — Грета, ето го и Орце, чудно как се престраши да прескочи прага ни — полу на шега, полу на истина каза Хаджиставрев. Д. Спространов, С, 283. Бай Трайко си загуби шапката.. Когато това стигна до ушите на Денчо, той .. полу на смях, полусериозно му рече: — Пак ли на тебе бе, бай Трайко! Сл. Трънски, Н, 276. Ирина, съвсем изтощена от безсънната нощ, седи облегната на масата, говори полу на себе си, полу на Маша за Андрей. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 58.