ПОЛУБОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУБО̀Г, мн. ‑овѐ, м. 1. В митологията — потомък на бог и смъртен или герой, заслужил безсмъртие с подвизите си; полубожество. Мойсей гневно протяга ръка, очите му горят, брадата пада като водопад на гърдите .. — пророк на един ревнив бог, сам полубог и водач на избраното племе. А. Дончев, СВС, 105. Драматичното развитие на Ботевия кратък живот .., самопожертвуванието, тоя кървав печат на

любовта към ближните и онеправданите — ще издигнат героя до образа на полубоговете. Е. Попдимитров, ТНУ, 1. Дискохвъргачите, фавните, дриадите, весталките — всички древни богове, полубогове и герои сякаш извираха от антикварския магазин на Семо Бенбасат. Д. Калфов, Избр. разк., 303. Между боговете и человеците средня степен занимавали полубоговете; обикновено поменът на человеците, които са отличили с велики подвизи или заслуги, основатели на градове, вожди на преселенци.. са ползовали от божески почести. Н. Михайловски, РВИ (превод), 71. Херкулес, син на Зевс от смъртна жена, след дванадесетте си подвига станал един от полубоговете на Олимп.

2. Прен. Човек с изключителни качества, обект на възхищение и преклонение. Нашият полубог Оскар Уайлд .. е написал черно на бяло:"Человек не трябва да работи". Ив. Вазов, СНЖ, 77. Какъв мъжага беше Наполеон! .. Неговият живот беше вървежът на един полубог от битка към битка и от победа към победа. М. Арнаудов, Г, 156.