ПОЛУБОЖЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУБОЖЕСТВО̀, мн. ‑а̀, ср. В митологията — потомък на божество и смъртен; полубог. Вярата в полубожества има индоевропейски произход, а конкретно у славяните е засвидетелствана от изворите още през VI в. Ем. Михайлов, РБРС [еа]. По някои обрядности познава ся, че тях [русалките] ги считат като полубожества на водите. Ч, 1871, бр. 16, 507. ^● Обр. Какво стана с нашата висша интелигенция, с учените, писателите, художниците? Все повече и повече те се отделяха от народа .. и се обявиха за полубожества, на които всеки трябва да кади тамян. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 193.