ПОЛУБУДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУБУ̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Който не е съвсем, напълно буден, който е леко сънен; полусънен. Изтегнат сам във второкласното купе на нощния влак, полузадрямал, полубуден, Елховски летеше .. към София. Д. Калфов, Избр. разк., 186.// Който се отнася до не напълно буден, леко сънен човек. Болеше го глава .. Не знаеше дали изобщо е заспивал и бяха ли картините на неговото щастие преминали в съновидения или си останаха миражи на един полубуден, преуморен от желания и болка мозък. Л. Дилов, ПБД, 186. Те [дървениците] нападаха хората едва след като заспят. Никак не ми беше ясно как разбираха това, с какви органи различаваха будното и полубудното състояние на човека от съня му. П. Вежинов, ЗНН, 11.