ПОЛУБЪЛГАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУБЪ̀ЛГАРИН, мн. полубъ̀лгари, м. Човек, който е наполовина българин — по бащина или по майчина линия. — Всички осъдени са били прости хорица, селяци, полубългари, полусърби, от едно освободено село. П. Вежинов, ЗНН, 48.