ПОЛУБЪЛГАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУБЪ̀ЛГАРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до полубългарин. Много божи кравици от пловдивското полубългарско и полугръцко население прибързали да целунат скверната десница на тоя фенерски кеседжия [гръцкия митрополит]. З. Стоянов, ЗБВ III, 268.

2. Който не е съвсем, напълно български, който е отчасти български. У нас така е прието, че и най-голямата глупост да напишеш, получаваш толкова пари, колкото и ако направиш нещо съвсем хубаво. Тоя принцип дразнеше моето самолюбие .., за‑

щото ме изравняваше с разни паяци, които говореха полубългарски език. Г. Марков, ПМД, 195-196.