ПОЛУГЛАД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГЛА̀Д, мн. няма, м. Недостатъчно, оскъдно хранене, почти глад. Студеното му лице, което, дошло изпито и бледно от усилените екзаменни приготовления в Русия, а може би и от студенчески полуглад, доби здрав, румен цвят и взе бързо да пълнее и да се гои. Ив. Вазов, Съч. X, 162. Впрочем, и гладът в Габрово има друга мярка — приемат полуглада за ситост. Как иначе, стъпил на прохода с голи ръце, подир столетие само габровецът е богат човек? В. Мутафчиева, ИКМ, 37. — Аз реших — наместо да разигравам гражданка и да живея мизерно — да стана селянка.. Досега що? Поезия, китари и полуглад. Г. Стаматов, Разк. II, 77.