ПОЛУГЛАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГЛА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който е ял малко, който е почти гладен. Той [обедът] никак не приличаше на обедите в миналото, когато учителят по латински се връщаше уморен и кисел от гимназията, а децата .. ставаха от масата полугладни. Д. Димов, Т, 222.

2. Който се храни малко, оскъдно. Ти не можеш да останеш равнодушен към хладината и жестокостта, с които нашата прословута цивилизация се отнася към ценностите на миналото. Тя е направила от тия ценности един неприятен поминък за бедни и полугладни хора. С. Северняк, ПРЕ, 393. Двете кучета денонощно обикаляха около къщата и Велко ги държеше полугладни, за да бъдат все будни и зли. Д. Талев, И, 361.

3. Който се отнася до полуглад. Той [Кузман] не можеше да си представи своя живот другояче — без тази жалка и бедна колиба и без своята жалка, безплодна територия, която го обричаше на полугладно съществувание. Д. Фучеджиев, Р, 264. Българите бяха изтикани в полугладните планински краища. Ив. Хаджийски, БДНН I,

87. Амбицията да се издигне в полугладните студентски години го бяха превърнали в безшумно и услужливо влечуго. Д. Димов, Т, 378.