ПОЛУГЛАС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГЛА̀С, мн. ‑овѐ, м. Тих, приглушен глас. — Къде, Динчо? .. Да беше постоял, да се разговорите. — Всичко си казахме — шепне в полуглас Денчо .. и бързо излиза навън. А. Каменова, ХГ, 43. Когато тя.. питаше през налегналата я полудрямка: — А ти? — той вдигаше рамене, повтаряше с полуглас "Нищо, нищо, върви" и излизаше на пруста. А. Гуляшки, МТС, 189. Често го [цар Петър] слушаха да си говори с полуглас, да маха ръце .. и да се спира с втренчен поглед, замръзнал мъртво в простора. Н. Райнов, КЦ, 32.