ПОЛУГЛУХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГЛУ̀Х, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с намален слух, който чува по-слабо. Шофьорът му бе някакъв полуглух, полусляп пенсионер, който непрекъснато спеше облегнат на кормилото. П. Вежинов, НБК, 48. У Станкини Кръстю обичаше да разговаря със стария воденичар, вече полуглух и полусляп .., но още с бистър ум и със свежа и силна памет. Г. Караславов, ОХ III, 28. От побоя едното ухо на Жулев беше повредено. И до края на живота си Жулев остана полуглух с това ухо. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 240.