ПОЛУГРЪЦКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГРЪ̀ЦКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до полугрък. Много божи кравици от Пловдивското полубългарско и полугръцко население прибързали да целунат скверната десница на тоя фенерски кеседжия [гръцкия митрополит]. З. Стоянов, ЗБВ III, 268.

2. Който е отчасти или наполовина гръцки. Макар след изгонването на гърка учител Георги Цукала гръцкият език да бе изхвърлен от училището, все пак никой нищо не казваше на даскал Стефана заради неговото полугръцко училище. Д. Немиров, Б, 46. Ние видим, че дворът на Филипа Македонски е полугръцки. КМБП, 14.