ПОЛУДИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУДЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който не е напълно опитомен или е донякъде подивял. Въла на няколко пъти се опита да насъска по Биляна и детето ѝ полудивите кучета, но те вече я познаваха и само се поспираха пред отворената ѝ врата с изплезените си езици. Д. Талев, С II, 190. Сред тия широки и тревисти полета като джунгли, нищо по-красиво .. не можеше да има от тия свободни полудиви коне. Й. Йовков, ЧКГ, 68-69. Имаха и кокошки, но те бяха полудиви, живееха из горите край колибите. М. Марчевски, ОТ, 198. Днес в пределите на окръга [Варненски] успешно се развъждат муфлони .., полудиви патици и др. ПЗ, 1981, кн. 10, 23. Полудиви ягоди.

2. За човек или народ, страна — който не е напълно, достатъчно цивилизован, културен. Дон Бартоломео Хил Де Сарате.. притежаваше голям запас от теоретични знания, но цялата му военна опитност се изчерпваше с участието в няколко наказателни експедиции всред полудиви марокански племена. Д. Димов, ОД, 320. България се намирала под византийско иго и нейните полета се тъпчели от всякакви полудиви орди. Пр, 1952, кн. 5, 86. У него [цар Борис] Аарон долавяше два човека — полудивия варварин, увлечен от страстта си .. и просветения християнин, пълен с разкаяние за делата на варварина. А. Дончев, СВС, 575. Театърът е съществувал и съ‑

ществува само в културни народи. Полудивите и малко културни народи театър нямат. К, 1926, бр. 94, 1. Аз винаги съм мислила, че вашето отечество е една полудива страна. Р, 1926, бр 219, 2.

3. За местност — който не е напълно облагороден от човека, който е донякъде див. Както са отстранени тия области в планините, както са и до днес полудиви и почти непроходими.., би се мислило, че те са били оставени да глъхнат във вечно затишие. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Когато надничари и наематели са разработили полудивата степ, когато са направили участъците си по-плодородни и по-доходоносни, то за собственика е време вече да иска за тая земя по-голям наем. С, 1951, кн. 1, 189.