ПОЛУДРЯМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУДРЯ̀МКА, мн. няма, ж. 1. Съвсем лека дрямка, сънен унес; полусън. Сънят ми приличаше повече на една полудрямка, аз често се сепвах. Ив. Вазов, Съч. XV, 50. Влад се унесе край огъня в полудрямка. Притваряше едно око. С другото око се радваше на огъня. Бл. Димитрова, ПКС, 225. Хубаво е да лежиш сутрин в полудрямка. Да забравиш коя си, къде си, да поживееш поне минутка на границата, гдето сънят е истина, а истината сън. О. Василев, ЖБ, 185. Един спи дълбоко, втори — в полудрямка, трети — с полуотворени очи. ВН, 1960, бр. 2663, 4.

2. Прен. Състояние на унес, занесеност; полусън. Вратнята се бутна и кметът влезе. Богдан го не виждаше; той и сега се намираше в някаква полудрямка. Хр. Максимов, ЗР, 30.