ПОЛУДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУДУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Лудувам (във 2, 3, 4, 5 и 6 знач.) малко, кратко време. На сватба всички трябваше да бъдат весели и всеки можеше да полудува, да пийне повечко, да поприказва по-дръзко. Д. Талев, ЖС, 316-317. Не след много време в стаята нахлу с радостна глъчка една шумна дружинка. Децата полудуваха, както си знаеха, докато влязоха родителите им. П. Бобев, ГЕ, 11. Реши да опита младия жребец, който все още не беше добре обучен за езда. Извел го вън, той го остави да полудува, да се измори. М. Смилова, ДСВ, 209. Той е млад, нека си поживее, да полудува — сега му е времето. △ Вятърът полудува половин час и утихна.