ПОЛУДЪГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУДЪГА̀ ж. 1. Леко изпъкнала в средната си част крива линия. Въстаниците не издържаха напора на войската .., изоставиха гарата и се оттеглиха по една линия във вид на полудъга. Т. Харманджиев, КВ, 76. — Ето това е нашият свят — и тя замахна с ръка в полудъга, — затворени сме всред тези планини като в клетка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 90. От гората излетя гълъб и описа красива полудъга. Ем. Станев, ИК I и II, 159. // Линия с такава форма, очертана върху някаква повърхност. Полето на копиехвъргачите е маркирано, две бели полудъги бележат границите на олимпийския и световния рекорд. П. Вежинов, ДМ, 78.

2. Очертание, контур на предмет и др., леко огънати в средната си част. Там, където Врачанският балкан завива остро в дълбока полудъга, долу под върха Котля .. гушеше малкият Мътнишки манастир. Ст. Даскалов, ВМ, 5. Найден бавно и застрашително запристъпва. Селяните набързо се струпаха около него в плътна полудъга и също запристъпваха застрашително навъсени. Т. Харманджиев, КВ, 234.

3. Спец. Част от машина, уред с такова очертание, контур. Към края на февруари в завода нямаше обло желязо с диаметър 50. Ние не можахме да завършим тласкащите скари за котлите. Някои бригади употребиха отпадъчна ламарина за полудъгата, което с нищо не влошаваше качеството на скарите. ВН, 1960, бр. 2687, 2.