ПОЛУДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛУДЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв., полудѐя, ‑ѐеш, мин. св. полудя̀х, прич. мин. св. деят. полудя̀л, ‑а, ‑о, мн. полудѐли, св., непрех. 1. Ставам луд (в 1 знач.); обезумявам. — От какво ги лекуват? — От носталгия. Такава болница имало само в Париж .. Та този, габровецът де, бил полудял и сега чакаша реда си да го вземат там. Л. Станев, ПХ, 150. Халифът бил бездетен. Царят на бесовете пратил Духа на лудостта да му размъти ума. Царят полудял и магьосни‑
кът бил избран на негово място. Н. Райнов, КЧ II, 12. Кина не изтрая на майчините си укори .. Тя избяга при Калина, пристана му. Димовица едва не полудя от мъка. К. Петканов, МЗК, 177. — Господине, съвсем не е леко положението на измамения и още повече на съмняващия се съпруг... Имаше минути, когато мислех, че ще полудея, че полудявам! Г. Райчев, Избр. съч. II, 196. Не смей се на лудо, да не полудееш, смей се на старо да остарееш. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 312.
2. Започвам да се държа, да постъпвам или да говоря като луд, обикн. при силни чувства, преживявания и др.; обезумявам. Иванко изтегли меча си и попита Теодора: — Да му снема ли главата? .. Теодор хвана ръката на Иванка: — Стой, ти си полудял! А. Каралийчев, ПГ, 97. — Защо ти са гарги, бре? — хокаше го Караманката.. — Докторът ги купувал. По пет лева едната. — .. Да не е полудял. Г. Караславов, Избр. съч. II, 107. Той се приближи до докладчика, хвана ръката му и внезапно я целуна, като каза с широката си усмивка: — Дядо попе, благослови. Присъствуващите зяпнаха .. — Майчице! И тоя полудя! — изпищя една жена. В. Диаватов, СбСт, 1957, 289-290. Всички полудяхме от радост, като те видяхме... след толкова години. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 91.
3. Разг. Започвам да се държа буйно, невъздържано, като вдигам голям шум, врява, обикн. при някакво силно преживяване; побеснявам1, пощурявам. При поредния гол на българите феновете на отбора полудяха — стадионът се тресеше от викове. △ След края на концерта посетителите полудяха — изправени на крака, възторжено аплодираха певците и оркестъра. // Разг. Обикн. за деца — започвам да играя невъздържано, необуздано; побеснявам1, пощурявам. Децата не се бяха виждали отдавна и полудяха — вдигнаха цялата къща на главата си.
4. Разг. С предл. по, за. Увличам се много, прекомерно силно по някого или в някаква дейност, занимание. — Имаш голям успех между момичетата, знаеш! Павлина е полудяла по тебе. Пита имаш ли си момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. В театъра се запозна с красиво офицерче. Полудя за него, както по-рано за сцената. Г. Стаматов, Разк. II, 81. Бай Чавдар мълчеше. Може би си спомняше белия красавец Орион, за когото бяха полудели всички файтонджии. С. Стратиев, СВВ, 86. Синът ми е полудял по тия компютърни игри и по цял ден стои пред компютъра.
ПОЛУДЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; полудя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Подлудявам2. Самите им родители .. не са ги [децата] наглядвали и поправяли в детинството им.. Вместо да ги посъветуват за що да било кротко .., полудявали ги със своите викове. Лет, 1869, 108. Един ден ги видя Йосиф, че направиха едно лошо дело; той го изяви на баща си Якова, което полуди братята му. Кр. Пишурка, МК, 156. Абре Косте, Костадине, / .. що полуди момичето, / полуди го, пощури го, / та не знае фистан да везе / и не знае ляб да меси. Нар. пес., СбВСтТ, 632. полудявам се, полудя се страд.