ПОЛУЖИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЖЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е в състояние между живота и смъртта, който е близко до смъртта, но не е мъртъв; полумъртъв. Тя [Ния] се зарадва, че се завръщаше в Преспа, та и скръбта не я порази тежко, като видя баща си полужив, онемял, с грозно изкривено лице. Д. Талев, ЖС,

463. Във влака почувствал [Захари Стоянов] неразположение .. В Париж го свалили полужив. Н. Ферманджиев, РХ, 295. Често даже жестокостта им дохождаше дотам, щото сами довършваха с един куршум някой ранен или полужив от глад въстаник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. Грачеха натежали гарвани .. Цялата ромейска войска сякаш се разлагаше като полужив труп под сивото нажежено и безпощадно небе. А. Дончев, СВС, 674.