ПОЛУЗАБРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗАБРА̀ВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е донякъде или почти напълно забравен, който съвсем слабо, едва се помни. Днес интересът ни към този полузабравен писател се подхранва не само от човешките добродетели на твореца .., но преди всичко от духа на неговото творчество. Ив. Богданов, СП, 254. Просто я виждаше .. да реши коси пред огледалцето, тананикайки стара, вече полузабравена песен. А. Христофоров, А, 50. В ъгъла на устните му трепва странна усмивка, като полузабравен отдавна-отдавнашен спомен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 45. Той си спомни за мрачните дни на първия сняг, когато се прибираше вкъщи с продънени обувки и мокри крака... Но сега всичко това се стори на Борис като полузабравен, кошмарен сън. Д. Димов, Т, 139.