ПОЛУЗАДУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛУЗАДУШЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който почти се е задушил, който диша трудно, едва. От пламтящия дол се измъкваха .. все повече и повече почернели от дима потни и полузадушени мъже. О. Василев, ЗЗ, 72. Подир два часа четиримата спасители излязоха полузадушени навън. Те паднаха грохнали пред входа на мината. — Не можем повече да копаем без маски. А. Каралийчев, СР, 115. Втори доброволец се спусна в адската пещ, но и него измъкнаха полузадушен. А. Каралийчев, ТР, 55. Стантон бе снел прозореца, за да влазя чист въздух свободно до полузадушената девойка. БД, 1909, бр. 18, 2.
2. За вик и под. — който е донякъде задушен1, приглушен, който се издава с по-слаб глас. Направи [баба Нуна] два кръга около огъня .., нагази сияещата жарава .. и от гърдите ѝ се изтръгна полузадушен вик, вопъл, стон. Д. Фучеджиев, Р, 313. Полузадушен вик накара хората да вдигнат главите си. Жената, която вървеше след потира и кръста, стоеше пред тях и протягаше ръце. Ст. Загорчинов, ЛСС, 135.