ПОЛУЗАСПАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗАСПА̀Л, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е почти заспал; полузадрямал. Човекът, който показваше пътя, полуизвърнат ѝ каза, че владетелят на кулата .. е на лов за глигани .. Княгинята не отвърна нищо, уморена, полузаспала. Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. Офицеринът беше още стоешком полузаспал. Т. Влайков, БСК III, 284. // Който не е съвсем, напълно заспал; полузадрямал. Тя беше полузаспала, затова чу, когато той се прибра.

2. Който е донякъде, в известна степен безжизнен, апатичен, заспал, който има или изразява малко енергия, жизненост. Той [Слави] имаше .. мускулеста шия и голяма продълговата глава. Очите, скрити под издадените вежди, бяха тъмни, полузаспали. А. Мандаджиев, ОШ, 54-55. Най-близкият ѝ спътник се размърда в своята прозрачна кабинка. Дебеланко с полузаспала физиономия. Св. Златарев, БФ, 321. Странна и безподобна гледка бе да виждате как .. в опустялата сграда на българския парламент.. един полузаспал докладчик лениво експедираше .. със стотини членове от няколко важни закони. Бълг., 1902, бр. 525, 1.