ПОЛУЗДРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗДРА̀Ч, мн. няма, м. Лек сумрак, почти здрач; полуздрачина. Качихме се на влака. Рано, още в полуздрач, пристигнахме на Сестримската гара. Д. Калфов, КР, 53. Под сенника [на лампата] се очертаваше светъл кръг, но извън него царуваше мек, сив полуздрач. Д. Спространов, С, 162. Ед‑

рата му мечешка фигура .. се изгуби в полуздрача на тунела. Т. Монов, СН, 28. На сутринта мъглата се е спуснала доземи .. Шосето постепенно слиза към равнината, удавена във влага и полуздрач. К. Константинов, СЧЗ, 105.