ПОЛУИДИОТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИДИО̀ТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до полуидиот, който е присъщ, свойствен на полуидиот. Изведнъж вратата се отвори и влезе Той. Ама как влезе, Боже мой! .. В очите му грееше някакъв неземен полуидиотски огън. П. Незнакомов, СМ, 29-30. — Какво ти се е случило, че имаш такъв полуидиотски израз на лицето?

2. Разг. Пренебр. При изразяване на негативно отношение към предмета на речта — за посочване на някакво негово отрицателно качество. В желанието си да ме засегне ми каза, че все харесвам разни полуидиотски филми. △ Не исках да участвам в тоя абсурден полуидиотски разговор и затова си тръгнах.