ПОЛУИЗВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗВЍВАМ, ‑аш, несв.; полуизвѝя, ‑ѝеш, мин. св. полуизвѝх, прич. мин. страд. полуизвѝт, св., прех. В съчет. с глава — извивам (във 2 знач.), извръщам леко, малко; полуизвръщам, полуобръщам. — Почакай още малко, че тая мома още не си е изпила виното — полуизви глава към него Караманеца и пак загледа прижумял сътрапезниците си. Т. Харманджиев, КВ, 597. Той не следеше редовете в учебника, а полуизвил глава, чувствувах, че изпитателно ме разглежда. Л. Александрова, ИЕЩ, 115.

ПОЛУИЗВЍВАМ СЕ несв.; полуизвѝя се св., непрех. Извивам се (във 2 знач.), извръщам се в някаква посока леко, малко; полуизвръщам се, полуобръщам се. Единственото, което успя да направи, бе да се полуизвие в посока към опасността и да скрие внимателно ботушите си под бялата наметка. П. Вежинов, ЗЧР, 98.