ПОЛУИЗВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от полуизвия като прил. Който е леко извит, леко извърнат в някаква посока; полуизвърнат. — Знаеш ли да рисуваш? — обърна се ротният, като сне цигарата от уста и пусна с полуизвита глава тънка струйка дим. Г. Караславов, Избр. съч. II, 319. На една кушетка до другата стена, седнал напреко и опрял с гръб до стената, но полуизвит надолу, хъркаше .. полковникът. К. Константинов, ППГ, 195. Едва забележимо трепна [Сава] и обърна глава на противната страна .. Полуизвит към изхода, той дълго не се решаваше да погледне към момчетата. А. Мандаджиев, ОШ, 54.