ПОЛУИЗЛЕГНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗЛЀГНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от полуизлегна се като прил. Който е в полулегнало положение; полуизтегнат. — От новия процес ли сте? — запита един полуизлегнат младеж близо до вратата. К. Калчев, ЖП, 280. Тя от сутрин до вечер, полуизлегната на полегатия стол на кувертата .., раздаваше .. едва уловими небесни усмивки на тия, които отдалеч се любуваха на изнеженото ѝ до безплътност лице. Ал. Константинов, БПр, 34. Слав не можеше да язди. Бяха вързали носилка между два коня и той се крепеше там полуизлегнат, подпрян на голям вързоп прясно окосено сено. Д. Рачев, СС, 243-244.