ПОЛУИЗЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗЛЯ̀ГАМ СЕ, ‑аш се, несв. (рядко); полуизлѐгна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, прич. мин. страд. полуизлѐгнат, св., непрех. Заемам полулегнало положение. Методи Ников метна сакото си върху близкия стол, полуизлегна се на кушетката до прозореца и зачете вестник. М. Грубешлиева, ПП, 199. Гъркинята се полуизлегна на дивана. Ст. Дичев, ЗС II, 266. Той се беше полуизлегнал в креслото, сложил крак връз крак и като че ли нямаше намерение скоро да си отива. К. Калчев, СТ, 176.