ПОЛУИНТЕЛИГЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИНТЕЛИГЀНТ м. Пренебр. Човек, който е недостатъчно образован, който има повърхностни знания и небогата култура, но обикн. стои по-високо, превъзхожда средата, в която се движи. Чичо Мартин .. бе първият полуинтелигент в околията, учи три години в гимназията, но като всеки новатор бе малко ексцентричен и скоро я напусна. И. Петров, ПР, 35-36. И тъкмо полуинтелигента той [Пенчо Славейков] нарича "фасулковец в ума". Г. Цанев, СИБЛ, 325. — Вие разчитате на тия полуинтелигенти от всякакъв произход, и селски, и градски, на лумпените и главно на пропадналите занаятчийски синове. Ем. Станев, ИК I и II, 366. Бяха ми познати тези вечни оплаквания на амбициозните полуинтелигенти, които все се извиняваха с външни причини. Кл. Цачев, СШ, 182.