ПОЛУИСТЕРИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИСТЕРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който е до известна степен, не съвсем, почти истеричен. — Нищо вече не ме радва, нито ме плаши .. Тъй ми е опротивяло всичко, че... — изведнъж се задави тя в полуистеричен плач. В. Нешков, Н, 379. След тежкия живот, който Хроневи водеха при старата хазайка, една вечно кисела, полуистерична буржоазна старица, тази квартира им се стори истински рай. П. Незнакомов, СНП, 51.