ПОЛУКРЕПОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКРЀПОСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Истор. 1. Обикн. за селянин във феодалния обществен строй — който е обвързан с крепостна зависимост от феодал, но формално се смята за свободен, а не за негова собственост; полусвободен, полузависим. Движещи сили на националната революция си оставаха полукрепостното селячество в селата, занаятчийството в градовете и полупролетаризираната емиграция. Г. Бакалов, Избр. пр, 151.

2. Който е характерен за селянин в такова положение. Друга значителна част от селяните .. са лишени от земя и се намират в крепостна или полукрепостна зависимост от турските феодали. Ив. Унджиев, ВЛ, 19.