ПОЛУКУЛТУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКУЛТУ̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Пренебр. Който е със слаба, недостатъчна култура; псевдокултурен, слабокултурен. Той [Бай Ганьо] е общо явление у културно недорасли народи .. и в епохи, в които полукултурни елементи изплават на повърхността на живота. Г. Бакалов, Избр. пр, 302.