ПОЛУКЪЛБО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКЪЛБО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Матем. Геометрично тяло, получено чрез пресичане на кълбо през центъра му от равнина; полусфера. Кълбов отрез, чиято основа е голям кръг на кълбото, се нарича полукълбо. Стереом. Х кл, 92. Обем на полукълбо. Чертеж на полукълбо.

2. Предмет с форма на половин кълбо. Колев беше без фуражка. Върху грамадния му оголен лоб, здраво сглобен от две полукълба, кървеше прясна рана. Ем. Станев, ИК III, 230. — За гирите ли питаш? — и като пристъпи към закачените едно за друго лъскави полукълба, ги вдигна. Цв. Чалъков, ЗИК, 29.

3. Геогр. Всяка половина от сферичната повърхност на Земята, която разделена от екватора е северна или южна, а разделена от нулевия (Гринуичкия) меридиан е западна или източна. Климатът през перм бил доста своеобразен и непостоянен .. В северното полукълбо преобладавал сух континентален климат, а в южното на някои места имало заледяване. Геол. IХ кл, 154. Едното от двете полукълба са зове източно или Старий свят, .., а другото са зове западно полукълбо или Новий свят, защото за първий път то са откри и опозна от европейците. Ив. Момчилов, МПЗ, 4.

4. Анат. Една от двете половини на големия (предния) мозък, който е разположен в горната част на черепа на човека и на гръбначните животни; хемисфера. Естественият сън представлява вътрешно подтискане, което се простира по всички части на кората на мозъчните полукълба. НТМ, 1962, кн. 3, 19. Сивото вещество покрива цялата повърхност на полукълбата на големия мозък. △ Големият мозък се състои от две полукълба, съединени с дебел сноп нервни влакна. Ляво полукълбо. Дясно полукълбо.