ПОЛУЛЕГАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЛЕГА̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от полулегален. Преди политическите промени ние фактически работихме в някаква полулегалност, като съмишленици и на собствен риск. К, 2004, бр. 11 [еа]. Мисълта, че Тоньо .. при това положение на полулегалност ще му бъде нещо като дясна ръка, го ободри. Г. Караславов, ОХ IV, 443.