ПОЛУМРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУМРА̀К, мн. няма, м. 1. Слаба осветеност, наличие на съвсем малко светлина, непълен мрак; сумрак, здрач, мрачина, полутъмнина. Слънцето се дръпна зад Яйла [възвишението] и настъпи някакъв полумрак. Кр. Кюлявков, СП, 61. В дъното на пътеката, около извора, дърветата растяха по-гъсти и по-буйни, та полумракът правеше безмълвието и мира над бистрата вода още по-дълбоки. А. Дончев, СВС, 111. Зографа стоеше прехласнат, докато припаднеше синият зимен полумрак. В. Геновска, СГ, 61. Вътре в египетските светилища господарствувал тайнствен полумрак. Н. Михайловски, РВИ (превод), 29. На Луната не се наблюдава полумрак, благодарение на който например след залеза на Слънцето на Земята не стъмва изведнъж. Н.

Николов и др., СС, 32. Целувки, шепот до самия бряг, / но нищо се не види: полумрак. К. Христов, Т, 84. Вечерен полумрак. Утринен полумрак. ^● Обр. Вечният полумрак в човешките души се обручаваше чрез песента с дрезгавината на нощта и откриваше пред очите бездънния хаос на тайнственото и неизвестното в живота. Ст. Чилингиров, ХНН, 75.

2. Място, пространство, където има съвсем малко светлина, където е донякъде мрачно. Така, с блуждающи из полумрака очи и с ръце под главата, той [Гражев] обичаше да лежи и да наблюдава своите другари. Ив. Мартинов, ДТ, 14. Eто ме пак в джунглата .. Колко опасности се крият в този полумрак! М. Марчевски, ОТ, 487. Залата е притихнала в напрегнато очакване .. Хиляди очи от полумрака са вперени в малкия подиум. К, 1963, кн. 3, 38. Из полумрака на пустата пристанищна улица изскача един сенегалец. Св. Минков, ДА, 22. Снежният човек го заведе при печката. Настаниха се в полумрака. А. Каралийчев, ПГ, 34. ^● Обр. Обичам те, защото плуваш в полумрака / на своя неначенат ден / и мисля аз, че ти си Тя — че тебе чака / духът години заблуден. П. К. Яворов, Съч. I, 129.