ПОЛУМЪЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУМЪ̀Ж,мн. полумъжѐ, м. Рядко. Човек, който е до известна степен мъж, който не е пълноценен мъж. "Градският полумъж" може да си е полово нормален, но начинът му на живот вече предполага атрофиране на немалка част от изявите му като мъж. Хр. Домозетов, ОР, 119. Повече от сто полудеца, полумъже се трудят в тия мрачни като затвор помещения... С. Таджер, ПНМ, 21.