ПОЛУМЯРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУМЯ̀РКА, мн. полумѐрки, ж. Нещо (средство, действие и под.), с което се постига само непълен, частичен резултат, а не крайната, желана цел; палиатив. Той [Грашев] знаеше, че кооперацията е една форма на борба, полумярка, нещо, родено от компромиса между управляващата върхушка и народа, и с нея далеч не може да се отиде. Д. Фучеджиев, Р, 231. Те не ще сто‑

ят в очакване, не ще търсят полумерки за временното си успокоение, а ще потърсят крайното, цялостно разрешение на големия социален проблем. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 234. Ние, българите, длъжни сме громко да заявяваме пред света, че не можеме да са задоволиме с разни полумерки, че ние искаме пълна независимост. НБ, 1876, бр. 53, 1.