ПОЛУНОЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛУНО̀Щ, мн. няма, ж. 1. Астрон. Моментът във времето, който е точно ча̀совата граница между две денонощия (24 или 0 часа̀). Когато Слънцето се намира най-високо на хоризонта на дадено място — точно в неговия меридиан, на това място е пладне или полуден. На 180о западна или източна дължина от това място е полунощ. Геогр. VIII кл, 1958, 12. Границата между предходното и новото денонощие би било най-добре да се установи в някакъв неутрален момент, например в полунощ. В. Шишаков, СВ, 5. — Слушай, малкият, сега е три часът след полунощ, а ти идваш, звъниш и ме разбуждаш! П. Стъпов, ЧОТ, 123. Ние чакахме полунощ — оная минута, когато, както казват у нас в Япония, спят дори и дърветата. Св. Минков, ПК, 6.
2. Разш. Времето в средата на нощта около този момент; среднощ. И решиха благочестивите монаси на полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV, 85-86. Преваля полунощ, ей първи петли пропяха, а наоколо бе все тъй тихо... М. Марчевски, ДВ, 165. Соболев и Каулбарс пристигнаха в двореца със затворени кола и поискаха да видят княза. Беше вече полунощ. С. Радев, ССБ I, 398-399. Най-хубавото е да тръгнат [тополчани] утре по полунощ, та никой да не ги угади. К. Петканов, СВ, 59. Когато имаше [Нонка] да пере или да меси хляб, ставаше в полунощ. И. Петров, НЛ, 111. Жънеха до полунощ, капваха от умора, децата заспиваха по синорите гладни и жадни. Г. Караславов, Тат., 154. Кога йе било полунощ, / полунощ, време петляно, / Младен са йот сън събуди. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. ● Само мн. Остар. и диал. В (до) <късни> полунощи, сред полунощи. Тогава си спомнях за ония вечери, кога наедно до късни полунощи двама стоехме без лампа и шепнехме по сладки блянове. Ив. Кирилов, Ж, 89. — В зори като го [хорото] залюшнем — до късни полунощи да се кърши! П. Тодоров, Събр. пр II, 122. Той [Георги Бабулев] бе
получил виенски вестници. Чете ги до късни полунощи. Д. Талев, ПК, 631. Змей съгледал я [първото ми либе], змей залюбил, / в късни полунощи я погубил, / спуснал огнени коли, / с тъмни дигнал я мъгли. Н. Ракитин, Ст II, 121. В полунощи, време тайно, / над люлка на рожба драга, / спре се наречница блага. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 115. Кога е било сряд полунощи, / млад еничерин навън излезе. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 77. ● Нар.-поет. нощи, полунощи; сред (среди, в) нощи, полунощи. Станало е нощи, полунощи, / ето иде вила-самовила. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 87. "Събрали сме се отбор момци коладници, де рано ранили, де късно къснили, сред нощи полунощи, дълго пъте пътували, .., дошле сме на този брат домакин." Ил. Блъсков, С, 28. Процвилил е сив-зелен кон, .., / процвилил е среди нощи, .., / среди нощи, полунощи. Нар. пес., СбВСтТ, 31. Йобади са млад кехая, / йобади са, попита га: / — Защо блееш, руда бяла, / среди нощи, полунощи. Нар. пес., СбАИ, 43. Тръгнал ми е Сръбин добар юнак, / да си дири либе спроти него, / .., / та премина през този Белиград, / а то беше в ноще, в полунощи. Нар. пес., СбНУ ХIV, 66.
3. Остар. и диал. Една от главните посоки на света — север. Световид или Свантовид владял в четирете точки на света. Той можал да види от изток до запад и от пладне до полунощ. Д. Войников, КБИ, 18. Като дириш некоя географическа харта или таблица, .. на горна же страна имаш север (полунощ). К. Фотинов, ОЗ, 26. — Тия четире главни точки нямат ли и други имена? — Имат: изток ся нарича и възток или утро, запад ся казва и заход или вечер, север ся зъве и полунощ, а юг — пладне. Й. Груев, УЗ, 4. Страната, що йе най-отгоре, ся нарича север или полунощ. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 90.
— Други (остар.) форми: полно̀щ, полуно̀ч.