ПОЛУНОЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУНО̀ЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. 1. Който се отнася до полунощ (във 2 знач.); среднощен. Старецът погледна часовника си. До полунощния влак оставаха още десет минути. А. Каралийчев, ПГ, 63. Полунощният студ стягаше кожата на Нонкиното лице. И. Петров, НЛ, 17. — Хайдути! Убийци! Какъв е тоя страшен вик в полунощно време? Н. Бончев, Р (превод), 111. Полунощен час. Полунощно бдение. Полунощна служба.

2. Остар и диал. Северен. Много [бобри] ся намират и на полунощната Америка. П. Берон, БРП, 106. О, здравствуй ти, Русийо мощна, / светът трепна от твоя глас, / скокни, царице полунощна, / зовем те ний, ела при нас! Ив. Вазов, Съч. I, 71.