ПОЛУНОЩНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУНО̀ЩНИЦА ж. Църк. 1. Църковна служба, която се извършва в полунощ, посред нощ. Пасхална полунощница.

2. Място в притвора на православен храм, където се извършва това богослужение. Той [Захарий] се бе пазарил да изпише олтара, кубето, певниците, полунощницата и източната страна на нартиката [в манастира]. Вл. Свинтила, СЗЗ, 398. Другите [богомолци], които се намеруваха в последните две отделения, сир. в полунощницата и в повечерницата, они стоеха тамо като затворени и осуждени. Н. Рилски, ОМР, 48.