ПОЛУОБЛЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУОБЛЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който не е напълно облечен; полугол. — Полиция! Полиция! — викаше някой и цялата тълпа от полуоблечени жени и мъже нахлу в двора. Ем. Станев, ИК I и II, 285. Детето беше полуоблечено, босо и през покъсаната му ризка се виждаше голото му коремче. Г. Караиванов, ЮМ, 27. Едни от тях [индианците] били полуоблечени, а едни съвсем голи. П. Кисимов, ОА I (превод), 46.