ПОЛУОКРЪЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУОКРЪ̀ЖНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Геом. Фигура, която представлява половин окръжност; полукръг. Да опишем полуокръжности с диаметри бедрата и горната основа на трапеца. Матем., 1965, кн. 5, 14. Нека е дадена окръжност к .. Нека АВ е произволен неин диаметър и точка С разполовява едната от полуокръжностите. Матем., 1965, кн. 6, 8-9.

2. Предмет с форма на полуокръжност; полукръг. Транспортирът е полукръг, изрязан в средата .. Полуокръжността му е разделена на 180 градуса. Планим. V кл, 30. Линеалът в средната си част е направен във форма на полуокръжност и в образувания полукръг стои вретеното с фрезовите ножове. М. Тодоров и др., ТМСС, 200.

3. Линия, очертаваща пътя на движението на нещо, който е с форма на половин окръжност; полукръг. Червената шапка на гаровия чиновник направи полуокръжност във въздуха, той изсвири, локомотивът му отговори. Р, 1926, бр. 225, 1. Наблюдавайки движението на Слънцето, те [древните халдейци] пресметнали, че в деня на равноденствие от изгрева до залеза то описва по небесния свод полуокръжност. Матем., 1968, кн. 6, 12.