ПОЛУОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУО̀С ж. 1. Геом. Половината от ос на симетрия на геометричната фигура елипса. Дължините на отсечките АВ и СD ще означаваме съответно с 2а и 2в, като а и в ще наричаме съответно дължини на двете полуоси на елипсата. Матем., 1966, кн. 3, 17. Въведеното от нас положително число в е дължина на малката полуос на елипсата. Алг. IХ кл, 38. Слънцето .. заставя [Земята] да се върти около него по елипсовидна орбита с голяма полуос около 150 милиона километра. Р. Радулов, ИГ, 137.

2. Техн. Вал, представляващ част от оста на автомобил, който предава въртенето на двигателя от диференциалния механизъм към съответното водещо колело; полуоска. И отново нещастие: точно на прелеза на железопътната линия камионът скъсва полуос. Г. Мишев, ЕП, 130. Дясното ходово колело [на цвеклокомбайна] е .. поставено на извита полуос, която лежи на основната рама. М. Дуковски и др., СМ, 595. През ръцете на фрезиста .. минават всички части, нужни при ремонта — като се започне от полуосите и се стигне до скоростната кутия. Й. Радичков, ВН, 1958, бр. 2261, 2. Предавателната част на автомобила предава получената в двигателя механична енергия на ходовите колела. Тя се състои от следните звена: съединител, диференциал, полуоси.