ПОЛУОТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУОТВО̀РЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е отворен наполовина или отчасти; открехнат. Ирина се втурна към полуотворената врата. В стаята царуваше полумрак. Д. Димов, Т, 673. Приближих се към полуотворен прозорец. Погледът ми се прикова. Бл. Димитрова, ПКС, 44. — Отче дяконе — извика той, щом видя застаналия на полуотворената порта Игнатий. — Заповядай, влез вкъщи. Ст. Дичев, ЗС I, 271. Жена му слушаше с полуотворена уста, .. заковала погледа си в малкия музикант, забравена, отнесена, пoрaзена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. Секретар-бирникът .. се гмурна във водата и след малко измъкна агента и го довлече на брега. Агентът с полуотворени очи люшкаше глава в полусъзнание. Д. Калфов, КР, 24. Над него изсъска мина и той се вкопчи в земята примижал и с полуотворени уста. Чу се трясък. П. Вежинов, НС, 38.